За японците България е малко необичайна страна.
Не много японци познават самата страна в подробности, но името „България“ звучи изненадващо познато.
И основната причина за това безспорно е киселото мляко.
Когато японците чуят „България“, много от тях вероятно първо се сещат за Meiji Bulgaria Yogurt, а не за столицата или националното знаме.
Meiji Bulgaria Yogurt се продава от 1973 г.
Това означава, че повече от 50 години хората в Япония виждат думата „България“ по хладилните витрини в супермаркетите.
Доста необичайно е името на чужда държава да стане толкова трайна част от всекидневието чрез един обикновен хранителен продукт.
Интересното е, че макар много японци да познават България като „страната на киселото мляко“, далеч по-малко знаят как всъщност българите го консумират.
В Япония киселото мляко често се яде натурално или със захар и плодове.
Но как е в България?
Използва ли се в готвенето? Пие ли се? Яде ли се всеки ден?
Много японци вероятно не знаят.
Познаваме „българското кисело мляко“, но всъщност не познаваме „българите и киселото мляко“.
Тази разлика е интересна.
Хората, които тренират, могат да срещнат името България на съвсем друго място.
Българският клек.
Това упражнение е добре познато и в Япония — единият крак се поставя назад върху пейка или друга повдигната опора.
Така някои японци срещат думата България в супермаркета, а други — във фитнес залата.
Но това не означава, че знаят много за българските градове или история.
Кисело мляко и клекове. Две напълно различни места, а името на страната някак звучи познато и в двете.
За определено поколение японци има и един важен човек, свързан с България.
Котоошу.
Той е български сумист, който достига ранга озеки и печели турнир в най-висшата дивизия.
С внушителния си ръст и симпатичното си излъчване той се превръща в популярен борец.
И за мен Котоошу вероятно е първото лице, което изниква в съзнанието ми, когато си помисля за българин.
Преди него България за много хора беше преди всичко името върху кофичка кисело мляко. Котоошу даде на страната истинско човешко лице.
Сред по-младите хора обаче тази асоциация вероятно е много по-слаба.
Някои японци познават България и като страна на розите.
Долината на розите, празниците на розата и продуктите с българска роза са познати най-вече на хората, които се интересуват от аромати и козметика.
Това създава съвсем различен образ — не само България на киселото мляко, а и страна на рози и ухания.
Има и една особено странна подробност, която някои японци помнят.
„В България кимането за „да“ и „не“ е обратно на това, с което сме свикнали в Япония.“
В действителност нещата са по-сложни от това просто обяснение, но именно така тази информация често се помни в Япония.
Интересно е, че някой може почти нищо да не знае за всекидневния живот в България, но да помни точно този факт.
Когато стане дума за езика обаче, България изведнъж започва да изглежда много по-далечна.
Ако попитате японец как се казва „здравей“ на български, много малко хора биха могли да отговорят веднага.
Името на страната може да е познато още от детството, но езикът остава почти напълно непознат.
С храната е подобно.
Ако попитате: „Коя българска храна познавате?“, много японци веднага ще отговорят: „Кисело мляко.“
След това обаче става доста по-трудно.
Разбира се, България има ястия като шопска салата, баница и таратор, но тези имена не са широко известни в Япония.
Като се замислим, това е доста необичайна ситуация.
Японците познават името България много добре.
Ядат кисело мляко, правят български клекове, а хората от определено поколение помнят Котоошу. Други знаят за розите или за любопитната история с кимането на глава.
И все пак, когато стане дума за градовете, езика, всекидневните ястия или обикновения живот на хората, картината изведнъж става много по-неясна.
За японците България може би е страна, чието име е изключително познато, въпреки че самата страна все още изглежда далечна.
